иглата, сине, с която
пришивам теб и себе си
към хоризонта на живота
пробожда всички безусловни равновесия
сама съм
бод и проход в тъканта му
и конец на възел
ръката ти придържа лятото
да не разбие чело в мене –
станала съм по-ронлива
откакто се втъках в платното ти
иглата, сине,
връхчето което искам да запомниш
преди да почнеш да събличаш детските си дрехи
(2012 г.)
Гергана Атанасова в „Кръстопът”.
