La vida es sueño
и шарено с кактуси
са само част от имената
на книги и ежедневие
в плуваща вселена
като алуминиев сферичен филтър
в чаените чаши на очите ти
пълни са с кафе –
каза ми тази баба от австралия
в един корабен следобед на брега
преобръщам идеите за самотните китове
като кубчета захар с обърнат корем в чаша,
китовете са стари души, каза ми
Никой,
а животът е длан на челото ми –
спуска се бавно и пръстите
облизват клепачите – първо малкия,
розов като детство,
безименният с халка и завършеност,
средният с циничността на възрастен,
показалецът към отвъдното
последен затваря клепачите
и остава мирис на кактуси
и край, размит като калима
донесена от пустинята, вятъра и
неизвървените пътища –
La vida es sueño
шарен и с кактуси
