в този претъпкан коридор
трудно се събират клонки
за гнездо на врабче
със счупено крило
а и какъв е смисълът като
всеки повтаря себе си
през усуканите пръсти
на лъжите желанията
и ситнѝ да стигне
малко по-късно
до края на коридора
дотук сме стигнали
трябва да призная
не съм имал нужда
да повтарям името си
пред огледало
за да свикна
със гласа си
винаги ми е стигало да вярвам
че най-после ще чуя
тихото движение на слънчогледа
разцъфтял завинаги
в ъгъла на стаята ми
стаята в която
събирах клонки
сред косите й.
Денис Нуф е роден на 21.07.1993г. в гр. Разград. Завършва Българска филология във Великотърновския университет.
Започва да пише разкази още в ученическите си години, когато и бива публикуван в малотиражни разградски вестници. Негов разказ бива издаден и в алманах „Света гора“, бр. 2014/2015.
В момента работи като оператор-камера във великотърновска регионална телевизия. И продължава да пише. През 2017г. е отличен в раздел Поезия на XL „Национален студентски литературен конкурс Боян Пенев” – Шумен.
