Издателство „Ерго“ представя романа „Дефект“ на Флорин Иримия

Публикувано от на декември 7, 2017 в 12:50 pm.


   Издателство „Ерго“ представя пред българския читател романа на Флорин Иремия „Дефект“(преводът е на Христо Боев, художник: Весела Кучева). Роденият през 1976 г. в Яш (Румъния) Иремия има докторска степен и води лекторски часове във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в родния си град. От 2001 г. пише очерци като сътрудник на списанията Обсерватор културал, Ромъния литерара, Дилематека, Тимпул ши суплементул де култура. За дебюта си в белестристиката използва псевдонима Едуард Тауру, а неговите първи творби излизат в списанието Ноуа литература през 2009 г. „Дефект“ се появява през 2011 г. в издателство „Брумар“, за който получава номинация за участие вав Фестивала за дебютен роман в Шамбери, Франция (2013). Занимава се и с превод на романите на Маргарет Атууд „Орикс и Крейк“ и „Наричаха я Грейс“ (съвместно с Николета Иримия). В издателство „Полиром“ се появяват книгите му „Един мрачен прозорец“ (2012), „Някои неща за теб“ (2014) и „Мистерията на китайските колички“ (2016).
   Преводачът на български на романа „Дефект“ казва за него: „Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва стават семейството, любовта и професионалното осъществяване. Ще могат ли героите да намерят себе си и каква е цената, която могат да платят за едно такова бленувано щастие? Тези и много други въпроси получават своя отговор в напрегнатия психотрилър с много хумор, сарказъм, но и лиризъм. „Дефект“ е първокласен дебютен роман с послания, които ще бъдат уместни за не едно поколение читатели, и не само в Румъния и България.“

   „Признавам си, бързо се отегчавам от всичко, имам усещането, че ако нещата не ми се получат веднага, няма да се получат въобще и понеже поначало никога нищо не ми се е получавало като хората, съм склонен да се отказвам лесно, да се призная за победен, да загубя интерес и да се заема с нещо друго, винаги с нещо друго, което ще има в крайна сметка същата съдба, както и предишното. Може би затова съм се палел по толкова много неща през краткото ми тридесет и пет годишно съществуване (предимство или недостатък на мъжете е, че могат да кажат възрастта си без заобикалки), може би затова повярвах, че ще успея толкова лесно в живота (в дадения момент бърках любопитството и нагласата да се захвана с нещо с успеха да докарам това нещо докрай), може би затова съм воден непрекъснато от някакъв кьопав, изцяло несъстоятелен оптимизъм, и си мисля, че в крайна сметка всичко ще се получи добре (нещо, което по същество е характерно за народа, към който принадлежа, който векове наред се самозалъгва, че всичко ще е на добре, въпреки непрекъснатите сигнали, че нещата не вървят в правилна посока и че с това темпо, каквото и да е то, развръзката няма как да е щастлива) и така ще намеря и аз смисъл в този земен живот.
   Всъщност ако искаш да ти е добре, ако искаш да изпиташ колкото се може повече и по-интензивно онова чудно усещане на осъществяване и висше съвършенство, което се нарича… не знам, наричайте го както искате, трябва да имаш план, стремеж, цел, трябва, иначе казано, да осъзнаеш възможно най-бързо какво е призванието ти в живота и после да си склонен да посветиш (не да „жертваш“, както се изкуших да напиша първоначално, понеже, разбира се, няма нищо за жертване тук) страшно много време от това кратко битие за постигането на съответната цел. Не съм си и помислял нещо подобно, на мен такова нещо не би ми и минало през ума, беше жена ми, тя е отговорна за гореизложената теория, съвсем банална, ако се замисля по въпроса, но сега, когато благоволи да я сподели с мен, не мога да не призная, че има право и като нямам за какво друго да пиша – някоя гениална идея, която да изкристализира в гениален роман – се захващам да пиша за това с надеждата, че някой ще прочете тези редове и ще се замисли за собствения си план в живота, стигайки дотам, че в един момент да се наслади на чудното усещане за осъществяване, което аз няма да позная никога, но което, подозирам, е по-силно от най-интензивния оргазъм, без значение дали си си го дарил сам или ти е бил дарен от онази, с която си бил в дадения момент.“

Из „Дефект“ („Ерго“, 2017)

   Флорин Иремия в „Кръстопът”

Публикувай коментар