Дали трябва човек да оставя
нещата да си се събарят сами,
или трябва ентусиазирано да ги подпира
с кекави подпорки, заради навици и традиции?
Вълната превръща всяко нещо
в противоположното му, за да те научи,
че животът е и в прилива, и в отлива.
А единствената твърда земя под нозете ти
е секундата между тях
Виолета Христова е родена в Чирпан. Автор на стихосбирките: „Пеш до земетръса“ (1995), „Звездна карта“ (1997), „Да бъде нощ“ (2001), „Другата стая“ (2006), „Сняг от друга зима“ (2008), „Тревата ли?“ (2010), „…каза тя. И слезе от небето“ (2012), „Една ампула мрак“ (2015) и „Господарят на гледката“. Носител на националните литературни награди „Георги Братанов“ (2006) и „Мара Белчева“ (2008), на първа награда на конкурса „В полите на Витоша“ (2009), втора награда в конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2008) и др. Нейни стихове са преведени на руски, сръбски и френски език. Живее в София и работи в Галерия-книжарница София Прес.
Стихотворението е включено в новата книга на Виолета Христова „Господарят на гледката“(Литературен кръг „Смисъл“, 2017 г.). Книгата, съдържаща размисли, поезия в проза, афоризми и импресии ще бъде представена в Галерия-книжарница София Прес на 21.12.17 г.от 18:00 ч.
декември 13th, 2017 at 12:21
[…] си очи. И все пак, аз съм Господарят на гледката Виолета Христова […]