Мария Куманова: Бетелгейзе

Публикувано от на януари 17, 2018 в 6:20 pm.


сядам на ръба на себе си
затварям очи поемам дъх
в краката ми дотичват и се свиват като послушно куче
хиляди моменти в които съм била
щастлива някъде щастлива с някого
малко кафене в пловдив малка гора в родопите
книжарничка един пясък една зора
алеята която води от парка към кея
моментите в които съм била щастлива са
толкова неизброими че мога
цял живот да ги изживявам отново
мога да спра сега мога да сложа точка
от тук нататък да живея само концентрирано щастие

но ако аз не се сетя за тях
ако не пазя ключа към кутията спомени
къде ще останат къде ще отидат
минали изхвърлени изживени
някой ги е сметнал за непотребни изтрил ги е
без да запази за спомен и песъчинка

рано или късно с мен ключът също ще си отиде
кутията ще остане затворена забравена
ще теглим чертата ще си видим сметката
ще платим без да изчакаме рестото

на кръчмаря сега и тогава
ще му е все едно




   Мария Куманова е родена през 1989 г. в София. Завършва магистратура Творческо писане в НБУ. Едно от основните движещи лица в литературния многоъгълник „писателибезкниги”. Има публикации в „Литературен вестник”, „Кръстопът”, “Klaxon Press”, сп. „Следва”, „Нова социална поезия“, Българистика Nuova. През 2016 г. е сред номинираните в конкурса за млад автор на „Литературен вестник”. Поддържа блог за поезия: празен кадър.

:Мария Куманова в „Кръстопът“ и в DICTUM.

  Стихотворението е включено в дебютната книга на Мария Куманова „inclavo“ (Scribens, 2018 г.). Освен в и чрез „Български книжици“, можете да закупите книгата и в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ (София, ул. „Стефан Караджа“ №22).

1 коментар за “Мария Куманова: Бетелгейзе”