Вали прах
и нещо тъжно, почти лепкаво
се разтваря във виолетовия въздух
кучетата само усещат,
че може би това е зима
какво и друго да бъде
с тази церемониална подготовка:
нощното небе проблясва
като износена тафта
уличната светлина е ярка и евтина
хилавите клони манифестират
бурно и изплашено
а ние минаваме
по продължението на всичко
и ако попита някой за времето
ще извадим часовник
Около десет, ще кажем
и ще пресечем всичко голямо
така спокойно
сякаш някога ще се повтори
Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението е публикувано и в бр. 2, 17-23.01.2018 (година 27) на „Литературен вестник“.
