в този град с увреден слух –
глухи улици и глухи ръкомахания –
сетивата се компенсират едно друго
като религии
аз виждам по-ясно небето
подобно думи на сбогуване
ниско и плахо
виновно че не е успяло
да забременее с тялото
на още някой близък
заради когото да ходиш повече
да мислиш повече
да искаш да не си умрял
и да го пазиш от цъфтежите
ние сме толкова претоварени
от сутрини които се настигат
защото твърде бавно си отиват
ние сме толкова инатливи
в откриването на злосторници
и жертви за които да страдаме
и да забравяме за опасенията
побеляваме заедно
като пролетно дърво
което иска да избяга
аз си повтарям
да не свалям доспехите
даже в собствената си къща
онзи странник до мен се смее
каква ти къща това е безизходица
не сме се усмихвали дълго
после охладнява
като ритуална зала
и се качва на небето
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Чрез „Кръстопът” вече можете да четете или изтеглите безплатно електронното издание на книгата на Анна Лазарова „Вкъщи всички вечерят отделно”, която след две допечатки е с изчерпан тираж на своето издание на хартия…
