не усетих първия повей на зимния вятър
когато се затвори вратата на чакалнята зад теб
в тъмните купета узря топлата октомврийска нощ
потропваща нетърпеливо с пръсти по прозореца на влака
неспособна да дочака утрешното обещание за вечност
не усетих кога сънят ме напусна без да остави бележка
и на негово място се нанесе без да попита надеждата
Антонина Георгиева в „Кръстопът” и в DICTUM.
