котка на прозореца
или сянка от котка след
само поклащане на завеси
и бяло петно
синеоко бебе
което се усмихва сякаш
за първи път вижда
фея в живота си
в далечината се чува
граченето на птиците
спирам по средата на пътя и
гледам към небето –
те ли летят или
земята започва да се върти много бързо
надясно
после всичко утихва
в градинката близо до блока
вече (още) не е есен –
някой помел листата
в тъмнината не се виждат
зелени ли са или жълти и ако поискам
може да е началото на април
пред мен върви сянката
на
най-щастливата жена