с едри снежинки,
между меките японски ябълки,
отмина зимата
семенцата се събудиха
и вместо Христовите капки кръв
изникнаха бели кринове
всеки ден,
момини сълзи,
медуница*, теменуга – повей син горски вятър,
копитници**, които галопират със синевата,
босилек, карамфил и лавандула
слагах в моите книги
и докато равноденствието прецъфтяваше,
цветните семенца доузряваха в погледите
лятото пристигна като майка ми със стомна на главата,
но днес,
слънцето е нагорещено око,
което всеки миг може
да ни погълне с мрака на зеницата си
и само ароматът на страниците
като молитва
ми прошепва
имената на цветята.
* медуница, меча пита- многогодишно тревисто растение Pulmonaria officinalis
** копитник – билка Asarum europaeum
Превод: Наталия Недялкова
Борче Панов е роден в Радовиш, Република Северна Македония. Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1998 година. Неговата поезия е включена в много антологии и панорами на съвременната македонска поезия, както и в четиридесетина антологии, алманаси и прегледи на световната, европейската и балканската поезия. Превеждан е на английски, немски, китайски, руски, украински, български, каталонски, словенски, сръбски, френски, испански, датски, албански и монголски език.
През 2016 г. излиза от печат двуезичният сборник с поезия на Панов на български и македонски език – „Частички хематит”, а през 2017 г. неговата поетична книга „Вдъх“ излиза на словенски език, а през 2018 година и книгата „Бръснене на балон“ – сборник с неговата поезия на сръбски език (издание на УКС Сърбия). През 2019 излиза от печат и преводът на неговата поетична книга “Фотостихеза”, на български език (издание на издателство Либра Скорп, Бургас).
Издал е следните книги: „Какво видя Чарли Ч от наопаки“ (1991), „Циклонско око“ (1995), „Стоп Чарли“ (2002), „Такт“ (2006), „Гатанка от стъкло“ (2008), „Базилика на ръкописа“ (2010), „Заумна вечеря“ (2012), „Вдъх“ (2014) и „Човешки тишини“ (2016), „Ухания“ (2017), „Мидата„(2018).
Автор е и на алтернативните драматургични текстове: „Пето календарно време“ (2000), „Градът двойник“ (2001), „Насред площада – сляпа улица“ (2002), „Хомо сапуненс“ (2004), „Хванете лунатика“ (2005), „Разделен от собствения си нос“ (2006) и „Лятно кино“ (2007).
