„Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света“
Александър Вутимски
обичах хората, животните, света“
Александър Вутимски
в празния лист се търсиш
като пътеписец събираш преживяното
и в думите се приютяваш като под стряха
в толкова дъждовен ден
но усещаш влагата по ходилата
и макар да гънеш изреченията като клонки
за да създадеш гнездо под покрива
на нечий дом дори само до следващия юг
за теб винаги е късна есен
и предполетните липси на всяко напускане
прогизват в дъжда
който размива последната следа
в калните локви по отъпканите пътеки
отплават хартиените лодки които направи
в редове от думи се разминават стъпките ни
и отново в безцветието на бялото
търсим следата за да се изкачим
по хлъзгавите куполи на словото
и в шумящите звуци да създаваме
отглас в нечий живот
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
