Джени Бернал, Богота (1987), е магистър по Литературознание от Националния Колумбийски университет. През 2018 г. публикува книгата Llevar el aire, носител на Националната награда за поезия „Томас Варгас Осорио“. Някои от нейните стихотворения присъстват в различни антологии като La vida es bella, antología poética de cine (2019); La casa sin sosiego, la violencia y los poetas colombianos del siglo XX (2018); Espejo de doble filo, antología binacional de poesía sobre la violencia (2014). Подготвя подбора и пролога на книгата Postal del oleaje. Poetas nacidos en los 80. Colombia – México (2013).
Jenny Bernal, Bogotá (1987). Magíster en Estudios Literarios de la Universidad Nacional de Colombia. En el 2018 publicó el libro Llevar el aire ganador del Premio Nacional de Poesía Tomás Vargas Osorio. Algunos de sus poemas han aparecido en diversas antologías como: La vida es bella, antología poética de cine (2019); La casa sin sosiego, la violencia y los poetas colombianos del siglo XX (2018); Espejo de doble filo, antología binacional de poesía sobre la violencia (2014), entre otras. Preparó la selección y prólogo del libro Postal del oleaje. Poetas nacidos en los 80. Colombia – México (2013).
Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод на Александра Евтимова.
Дом
Добре дошъл в тази къща,
твоята къща,
тук се усеща студеният дъх
на отсъствието.
Добре дошъл в тази къща,
пълна с гняв и сълзи,
заповядай, седни там,
където стъпките се разтичат,
където кожата изсъхва,
къщата се е променила малко
— прости –
но не съм я боядисвала,
така че пукнатините на времето
ѝ придават този познат нюанс.
Това е същата къща, не се плаши,
същата, която построихме отдавна,
надявайки се да бъдем достатъчно сами,
за да живеем в нея.
La casa
Bienvenido a esta casa
su casa,
aquí se respira el frío hiel
de ese aliento ausente.
Bienvenido a esta casa
de enojos y lágrimas,
bien pueda siéntese donde sus pasos se agoten
donde su piel se seque,
la casa ha cambiado un poco
—usted perdone—
pero he evitado pintarla
para que las grietas del tiempo
le regalen un poco de ese matiz familiar.
Es la misma casa, no se asuste,
esa misma que construimos hace tiempo
esperando estar lo suficientemente solos
para habitar en ella.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).
София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
