Авторски текстове (ЛФ)

Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки

Публикувано от на април 7, 2022 в 9:49 am.


Помниш ли предишните крушения,
как разравяхме отломките им,
как намирахме дрънкулките им,
непокътнати, осъдени на вечност,
как бледнееха черупките от миди
като кокалчета.

Идват сребърни облаци с катранени нишки.

Помниш ли наивните им сувенири,
музикалните кутии, шоколадите,
зловещите свидетелства за чистота.

Идват облаци от сажди и катран,
освирепяват клоните.
Подай дланта си.

Помниш ли, когато вадехме останките им,
как се бяха вкопчили в багажа си,
как вкопчването беше по-трагично
от телата.

Започва се отприщването на нещата, бавени
от бавните години, идва адът на годините,
започва лятото на ада.
Затова подай ми безполезната си длан.












  Никола Петров в „Кръстопът“.
  Никола Петров в DICTUM.

Стихотворението е и част от инициативата „Поезия против войната“.

Поръчайте си „Не са чудовища“ (2021 г., Издателство за поезия „Да“), най-новата книга на Никола Петров..

1 коментар за “Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки”