Помниш ли предишните крушения,
как разравяхме отломките им,
как намирахме дрънкулките им,
непокътнати, осъдени на вечност,
как бледнееха черупките от миди
като кокалчета.
Идват сребърни облаци с катранени нишки.
Помниш ли наивните им сувенири,
музикалните кутии, шоколадите,
зловещите свидетелства за чистота.
Идват облаци от сажди и катран,
освирепяват клоните.
Подай дланта си.
Помниш ли, когато вадехме останките им,
как се бяха вкопчили в багажа си,
как вкопчването беше по-трагично
от телата.
Започва се отприщването на нещата, бавени
от бавните години, идва адът на годините,
започва лятото на ада.
Затова подай ми безполезната си длан.
Никола Петров в „Кръстопът“.
Никола Петров в DICTUM.
Стихотворението е и част от инициативата „Поезия против войната“.
април 17th, 2022 at 17:42
[…] (4) Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки; […]