Удавници сме, вкопчили се здраво
в хартиените корабчета на душите.
С надеждата да е попътен вятърът
флиртуваме с морето,
но брега обичаме.
В дълбокото
единствено на думи газим,
а думите съвсем не са ни до колене.
И вярваме, че другите предпазваме
от собствените си корабокрушения.
А сламките отдавна са се свършили –
разграбихме ги за пера, прописахме.
Мечтите си във салове превърнахме
и търсим себе си и прошка
само в стихове.
Мъртвите си тачим
повече от всичко друго.
Забравихме, че има живи за обичане.
Удавници сме. И до смърт сме влюбени
в душите си. А корабчетата – хартиени.
Левена Филчева в „Кръстопът“.
Левена Филчева в DICTUM.
Стихотворения на Левена Филчева можете да прочетете и в преработеното издание на „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (Scribens, 2018 г.)
