Пристига
без написани домашни,
никой не го кани да играят,
бие се с големите животът,
бие се с малките животът,
не завършва
Прегръдка
Без да се усетя,
преминах в разбития вражески лагер, сред хората,
чиято работа е да свалят играчките от елхата,
внимателно, една по една.
Затова спрях да питам
колко прилично е да продължи една прегръдка
и какво я разтяга във времето – отчаянието или желанието.
(Знаете, отлепяш се от чуждата гръд
и след няколко секунди се прилепяш отново вместо довиждане.)
И пак затова се будя всяка нощ – да остана поне за мъничко сам,
да няма нищо надвиснало или спешно за отмятане;
елха, прегърната панически по пътя към контейнера,
игличка, неизметена от пода.
Таван на полета
Сражението на лицето ти:
изпод кожата картечници и алебарди,
боздугани и минохвъргачки,
торпеда, произведени от очите на луксозен курорт,
сменил неведнъж името и държавата си,
чугунени морски оръдия, зенитни установки, каменни ядра…
Всичко е в пълна изправност,
само походната фурна е съборена,
водоноската
На 20 септември в галерия „Прегърни ме“ ще се открие изложба на близки на семейството на Марин Бодаков художници, които са приели поканата да рисуват по поезията му.
На 24 септември в театър „Сфумато“ ще бъде премиерата на събраните му стихотворения – книгата е озаглавена „Галерията на сърцето“. Неин редактор е Надежда Радулова, оформлението е на Кирил Златков, издават „ДА“ и „Точица“.
Може да закупите книгата тук.
