Английският вкус бледожълта миниатюра следобед с майката (тя знаеше че е мъртва) в градината с чайните рози и жълто-синя шапка и после с Елиът беше по-свободна.
Вкусът към френския си оставаше изгубено време да погледне фаровете. Игралната зала (на Гог) затворена с патологичните светлини, кръжащи наоколо оголени крушки, надвесени над масите за билярд и още в началото на обладаване.
Тераса над Рим последното царство на италианските гравюри в черно, които с неприлични жестове бяха се появили 17 век и толкова внезапно са изчезнали, че са оставили продължителния вкус на автентичната меланхолия.
и Битието като нищо, което си спомни за немския, защото гениалните имали развито и трето ухо.
и Мунк с вик бяха го откраднали за втори път.
* – текстът е от подготвяната за печат от Издателство „Арс“ книга с кратка проза на Мария Липискова „Дама“. Първа електронна публикация: http://penevb.hit.bg/mariq/lipi.htm
Мария Липискова в „Кръстопът“
