.
така добре да те обичам. а ти
да спиш до късно, късно. така добре
да ти броя и вдишванията, и болките,
и всичко, а ти да пресънуваш всяка
тъмничка вселена, която плаче, стене
или е със криле на гарвани от полети безкрили.
и ето аз будувам вместо двама, мечтаех
да е вместо трима. да не говорим за това,
сега така добре вселената пулсира – кинцуги:
злато или кръв в пукнатините ни. а вече
и множественото число с носталгия помахва
от зад ъгъла. така добре, така добре помахва.
виж ръката му.
.
Стихотворението е от книгата на Нинко Кирилов „слънцето сърцето“ (Scribens, 2025 г.).
.
Нинко Кирилов в „Кръстопът“ и в DICTUM.
