Авторски текстове (ЛФ)

Невена Борисова: Ден

Публикувано от на февруари 10, 2010 в 1:47 am.

Вчера имах пристъп на детство.
Скачах на въже със себе си,
за себе си,
по стълбите,
надвесена над всеки ръб.
Оглушително се смях
и смаях
при вида на рошавите гълъби,
които ми се сториха умислени,
те ми се усмихваха,
вместо само да скитат наоколо.
Вчера имах пристъп на детство –
изкашлях умора.
Бях непробудно будна до късно и
мислех за теб.
Вчера разбрах,
че времето не тича,
има много време за всичко –
за теб
и за мен,
и за гълъбите.
Времето тече бавно,
освен ако не изгуби търпение,
времето е зад мен и пред мен,
расте от корените на косата ми.
Очите ми заприличаха на
светли
водни
повърхности,
после в тях се появиха
разширяващи се
концентрични кръгове –
съмнение,
няма ли
още на другия ден
всичко това да изчезне.
Но има време –
да се върне, също.


Невена Борисова



Невена Борисова в „Кръстопът“


1 коментар за “Невена Борисова: Ден”