Мило мое дневниче,
днес ще те наричам Бетелхайм –
няма да те пратя
във специализираното заведение,
макар да зная, че ти има нещо –
ти си за от другата страна на бариерата.
Мило мое дневниче,
искам те за себе си!
Може ли човек да пише легнал –
със отворени очи,
разтваряйки ръце срещу хипнозата?
Явно ще те пиша върху въздуха –
ти събирай всяка моя буква,
но внимавай как ще ги нареждаш –
да не излезе нещо друго.
Мило мое дневниче,
приготви си скалпела –
много имам за изрязване.
После ще откриеш чекмеджетата –
за тях ти трябва бормашина –
в моето спокойно ежедневие
всичко е ръждясало,
а отварянето им е наложително.
Мило мое дневниче,
изпиши ми
всеки ден да си създавам малки некомфортности –
с друго няма да ме излекуваш –
нито със омайването от вълшебни приказки,
нито със екскурзия до Бухенвалд,
нито с пропуск за специализираното заведение –
нали си спомняш,
че те задържах за себе си.
Лина Панаоки (псевдоним на Ангелина Рангелова) завършва Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ в гр.Пловдив. Следва „Българска филология” и един семестър в Université d’Artois – Франция. Успява да издаде един брой на списание за деца – “Панаоки”, името на което се превръща в псевдоним.
февруари 16th, 2010 at 13:59
[…] отговорност. Важно е да се милее за здравето на хората. Лина Панаоки в “Кръстопът” Връзки към други публикации (генерирани […]
март 1st, 2010 at 12:59
[…] усмивка с остри краища Лина Панаоки: Мило мое дневниче, днес ще те наричам Бетелхайм Социална отговорност Мария Гюрова: […]
януари 1st, 2011 at 13:05
[…] Лина Панаоки […]