Авторски текстове (ЛФ)

Ваня Константинова: Всичко ще се забрави, момчета

Публикувано от на септември 28, 2010 в 9:19 am.

Когато вървим по Пътя,
единствено фрактурите ме притесняват,
демокрацията, хляба и циклите на луната.
Притеснява ме, когато ме гледаш гърбом,
красива моя и нечия, но аз съм си такъв
глупав, а ти си оная, която ще се изкиска:
прав ти път, момче, а аз ще отговоря:
прав ти път, мамче. Ние сме децата на
режимите и докато утрото идва, спим сън
на канибали.
Просто е имало объркване, докато
някой е топил в мастилото.
Ще се забрави, че сме били продажни,
зли или луди.
Защото е абсолютно безважно.
Старците да вият протяжно.
А ние да сме само невинни –
децата.
Им.


Ваня Константинова


Ваня Константинова в
„Кръстопът“;
Ваня Константинова в DICTUM.

3 коментара за “Ваня Константинова: Всичко ще се забрави, момчета”