събуждаме се в девет
пием си кафето в леглото четем после гледаме някой филм
отиваме до пазара купуваме зеленчуци риба плодове
някое по-скъпо вино
готвим нещо не много завъртяно хапваме към 3
мушкаме се в кревата
дремем към половин час после правим секс
пием кафе е мляко обличаме се излизаме в града и гледаме
още един филм
прочитаме още две-три страници преди лягане си разменяме
две-три думи.
понякога почистваме прахосмукачка парцал кофа гумени
ръкавици
препарат за почистване на паркет препарат за почистване на мивка
препарат за почистване на прозорци.
прочитаме още две-три страници преди лягане си разменяме
две-три думи.
друг път се срещаме с някой приятел
два-три часа си говорим за работата изпиваме заедно
около десет бири
после той ни разказва коя мацка чука в последно време
ние се опитваме да се сетим дали я познаваме или не
вземаме си такси заедно.
ще получаваш това съобщение всяка събота в 14.00 ч. в продължение на една година
Превод от румънски: Лора Ненковска
Елена Владаряну е единодушно призната за най-силния поетичен женски глас на румънското поколение, дебютирало през 2000-та година. Поезията ѝ е провокативна и фрагментарна, изговаряща един разкъсан и лакомо консумиран свят. Представеното тук стихотворение (както и това, което ще бъде публикувано на 10-и октомври) е от последната й стихосбирка „Собствено пространство”, излязла в края на 2009-та година.
Родена е в Букурещ, завършила е литература, от 2000-та година пише за вестниците Cotidianul, Averea, Evenimentul Zilei, România Liberă. В момента е публицист-коментатор в Radio România Cultural.
Поддържа собствен сайт
октомври 10th, 2010 at 6:56
[…] дълга и безпаметна аспержа, навирам я в носа си. Елена Владаряну в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани […]
януари 1st, 2011 at 13:44
[…] Елена Владаряну […]