[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: проза
авг.
27
NO
коментара
Момчил Миланов: Малко минало
авг.
04
NO
коментара
Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (втора глава)
Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова
авг.
03
NO
коментара
Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)
Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов
юли
27
NO
коментара
Даница Христова: Занимания по дълголетие
Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни. Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на […]
юли
26
NO
коментара
Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)
Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова
юли
25
NO
коментара
Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)
Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов
юли
23
NO
коментара
Полина-Десислава Батешкова: Слон в антикварен магазин
[…] Все пак го наблюдаваше всеки ден. Печеше се винаги около десет минути, загледан в хоризонта. Не отместваше погледа си дори когато ято мухи кацаха по хобота му. Дори го оприличаваше със самия себе си. И двамата бяха тъжни, макар и на пръв поглед да изпълняваха призванието си, на което малцина откликваха. […]
юни
29
NO
коментара
Хайри Хамдан: Огънче
През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.
май
15
NO
коментара
Росица Ангелова: Люлката за чудаци в алегоричния, абсурден и сюрреалистичен свят на Цветелина Георгиева
„Ако началото е проблем, погледнете през прозореца. Целият свят е сюжет и всеки миг е чудо“. – казва Брус Тейлър, проф. по творческо писане.
Цветелина Александрова: Златният кон
[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]
