Tag Archives: Райна Маркова

Райна Маркова: Месо*

Това е един от онези дни, изцяло под знака на Geston-а. Измежду всички боклуци предписани ми от Медицината, като че ли тъкмо хормонитe са с най-неприятно действие. Не знам по каква причина, но ме карат да се чувствам кафява и отблъскваща досущ като купчинките оставяни от кучетата по тротоара, като твърдокрилите буболечки в градската канализация, като окаяната измет по гарите, градинките, тоалетните на дискотеките… Понякога дотолкова губя представа за себе си, че съм склонна да вярвам на Geston-а, а не на това, което виждат очите ми в огледалото, себеотвращението обаче е най-малкия проблем, който Geston-ът може да ми причини. За другите, големите проблеми не мога да кажа на никого. За тях и дума не мога да обеля. Първо: не съм сигурна дали Geston-ът е виновен. Второ: това е някаква нечленоразделност, нещо, което пазя в тайна дори от себе си, нещо, което прави живота ми абсолютно непоносим, но на което държа защото ми предоставя някаква защита…

Райна Маркова: Антарктида*

  Мразя юли. Мразя Световното по футбол. Мразя наповръщаните брусленски автобуси. Искам сега някак да се добера до шофьорската кабина, защото брусленските бутони над вратите не вършат работа, а до следващата спирка има още много. Няма да се удържа, ей богу, ще се избълвам. Моля някой да викне на шофьора там, да спре, но никой не чува. Никой не мисли, че се отнася до него лично. Добирам се сам. Почуквам веднъж, два пъти, три…