Месечни архиви: май 2011

„Разкопчаване на тялото“

  „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45“, 2011 г.) от Аксиния Михайлова вече е в книжарниците.   Можете да чуете разговор на Димитрина Кюркчиева с Аксиния Михайлова в „Артефир“ на БНР – Христо Ботев (в предаването звучат и интервюта с Васил Балев – за новата му книга „Злак“ – както и с Камелия Кондова за нейната книга „Колко […]

Теодор П. Христов: 1881

…и напълниш очите си с влага
да я изпиеш
до острите ръбове
на философски бордей…

Оля Стоянова: Смях

  Когато застава пред вратата вкъщи, той си дава сметка, че се е ухилил като идиот. Звъни настойчиво и продължава да се усмихва. Знае, че жена му автоматично поглежда през шпионката – даже, когато очаква да се прибере от училище деветгодишният им син, който няма как да попадне в полезрението ѝ.
  Ето – сега се чува шум, струва му се, че забелязва движение зад вратата и знае, че тя е там и го гледа. А той се хили като ряпа. Като си помисли как изглежда в нейните очи, му става още по-смешно.
  Тя обаче се бави зад вратата. Той за момент си представя обърканото ѝ изражение. После вратата се отваря рязко и тя е там. Изражението също.

Марин Бодаков: Флуидна светлина

… бих искал да умра на мястото на есента…

Съдържание на електронното списание за литература “КРЪСТОПЪТ” – броеве 26-27 (година III, 3-4)

Съдържание на броeве 26-27 (година III, бр.3-4) на eлектронното списание за литература „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории

Георги Рупчев: Неапол

                                        Остановите, вагоновожатый,                                         остановите сейчас вагон,                                         ……………………………………….                                         Поздно. Уж мы обогнули стену…                                                                       Н. Гумильов Неапол бе последен град, град, който се отдалечава.

„Наивно изкуство“

В DICTUM можете да чуете думи на Илко Димитров за „Наивно изкуство“

Даниела Михалева: *** (заради края)

заради края
я карах да повтаря разказа