той бe обмислял общността
и опита да се умре на мястото на другия
седя на пейка – и разтривам точката на стреса
върху събутата пета
завел съм първокласничката на училище,
до първия ми час във факултета
остават още облаци от Търнър
днес може ясно да се види светлината,
свистяща между кожата и дрехата
на бегачите,
течния гранит на Перловската река,
белите ризи над подвижния килим от листа,
още
бих искал да умра на мястото на есента,
ти пиша в отговор
Стихотворението е част от новата книга на Марин Бодаков – „Наивно изкуство„ („Жанет 45“, 2011 г.).
