. Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: август 2026
авг. 16
авг.
16
NO
коментара
Нинко Кирилов: Лазар
. Не ставай, Лазаре.Каквото е предречено, ще те почака.Послушай птиците, тъгите ирастежа на тревата.Вземи касиопеята на спомена и мелпомената на ужаса,скочи в реката. Не вярвай, Лазаре.На нищо впито в думи нямай вяра.Очите – стъклените топчета – продай за чаша сяра.Ако извадят нож, кървѝ си насаме.А ако някой се излъжеда те обича, поклони му се поне.От […]
авг. 15
авг.
15
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Последната неделя на септември…)
. Последната неделяна септември ще се помни.По бръчките на бабаще плуват изпуснатитедни. По думите на мамаще липсва колата,която е трябвало да пристигневчера. А кълвачът, обезумял, щерови последния останалкамък във двора на дядо. Ако се пропука,в историятаможе би ще има дете,което играе с птицитена тишина. .
авг. 14
авг.
14
NO
коментара
Гергана Атанасова: Световен ред за наивници
Във времето, в което да си забелязан,измества смисълада правиш нещо истински забележително,невидимото малцинствоизлъсква подовете на света,разтребва масите му,проветряваи излиза. И оставя чисто.
авг. 08
авг.
08
NO
коментара
Полина Господинова: *** (Пътят първом прибира…)
Пътятпървом прибирамъжете –не оставят печатитехните стъпки. Женитеприбира накрая – стават новикато зимна яка на кондуктор. Тяло и пръст – преплетени релси. В средата – прегазено от тежестта –остава наследството. .
авг. 07
авг.
07
NO
коментара
Гергана Атанасова: Любовта
. Продава прясна риба на пазара,здрависва се с рибарите,плюе през зъби тютюн след жените. Държи твърд курс към хоризонта,губи се от погледа,губим се в Бермудския ѝ триъгълник. Като клюн на албатросрови до кръв в сметището на влюбваниятаи гладува. Любовтасе страхува за теб,докато ти се страхуваш. Гали корема на разочарованиятаи кара тялото да се чувства отхвърлено. […]
авг. 06
авг.
06
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие
Понякога сядам в скута на думитеи чакам да се изрекат,да ми изкрещят имената на страха,да ми посочат отсъствиятаи празните фрази.Понякога сядам в скута на думите,но те шептят, те шептят. .
авг. 05
авг.
05
NO
коментара
Ина Иванова: без заглавие…
…Крем срещу ревматизъм и тютюн срещу тъга,стара песен за русалка, която пееш само наум,иначе вятърът се обръща, казват рибарите.Утрините са бели като блажната боя за лодките,а животът им протича пред очите на туристите:студената пролет и лятото, ръждивият ноември,даже зимата с редки снежинкипо зеленото като пасище Мраморно море.Носиш към къщи хлябпред обективите на туристите,прибираш детето от […]
авг. 04
авг.
04
NO
коментара
Зорница Иванова: Стискаш себе си в шепи…
Стискаш себе си в шепи –призрачно венчелистче,изненадало зимата.Смаляваш се с всяка година,за да красиш дома, но да не дразнишс цветовете на прокървил драконов плод.Белите ти китки са скритив безопасната сянка на дрехите,стискаш себе си, призрачно венчелистче –градината е пуста без теб,както светът на хищника е пуст без плячка. …
авг. 03
авг.
03
NO
коментара
Ина Иванова: … (не казвай нищо повече)
. Не казвай нищо повече.Достатъчно е да положишлюбимата си книга на корема ми,твърдите ръбове на корицитеда погладиш с ръка, за да усетятежестта на хартията и премълчаното.Нищо да не остане от нас.Само една книга – кораб на Нойв средоточието на света,в средата на стаята,пред олтара на безмълвието ни,а някъде съвсем горе –сводът на небесните ни погледи.Прибоят […]
авг. 02
авг.
02
NO
коментара
Свилен Иванов: Еднакво далеч…
Еднакво далеч саот края на лятотодните му.Играе си август на замъци в пясъка. Отмала се криев късите сенкипо пладне. Ей там е, зад ъгъла –аха да го хванеши в топлата вечер се стапя. .
авг. 01
авг.
01
NO
коментара
Ина Иванова: Тялото на паметта
Ръцете, които мелят бисквити и орехи,после топят маслото на водна баня.Жените, хвърлящи поглед през прозореца,навън, където плодовете зреяти градовете спят, размекнати в следобеда,и децата спят в размекнатия следобед,а косите им ухаят на прясно окосена трева,докато котките лениво почистват тялото на дома с езикв разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл суров бонбон,ръчно приготвена […]
