.
Не казвай нищо повече.
Достатъчно е да положиш
любимата си книга на корема ми,
твърдите ръбове на кориците
да погладиш с ръка, за да усетя
тежестта на хартията и премълчаното.
Нищо да не остане от нас.
Само една книга – кораб на Ной
в средоточието на света,
в средата на стаята,
пред олтара на безмълвието ни,
а някъде съвсем горе –
сводът на небесните ни погледи.
Прибоят на въобразеното,
който ни залива и ние му се оставяме,
невинни поклонници,
плът от плътта на всички човеци,
стръкче от семето на всички думи,
стръв и носталгия,
изнемога.
.
.
.
Стихотворението е от книгата на Ина Иванова „Непокътнат свят„.
.
