Дано всичко остане каквото е сега.
Хората наоколо – отиват някъде,
Или разговарят – искат да отидат.
В далечината – палми, улица небе.
Преглътнал съм отдавна всичко –
случило се е до край каквото трябва.
Усмихвам се, въздъхвам с облекчение,
а усещането тлее и изчезва дълго.
Палми Ранчев в „Кръстопът“.
Палми Ранчев в DICTUM.
май 12th, 2014 at 1:25
[…] Валентин Дишев чете стихотворението на Палми Ранчев “Тлеене”: Палми Ранчев в “Кръстопът”. […]