Всичко тук бе толкова красиво с безполезността си –
черен плосък скат, набразден от покрити с мъх
ниски каменни зидове,
разделящи необработваните от памтивека
парцели.
Уханна пустиня на един километър надморска височина.
Купиха къщата от един англичанин,
убеден, че има призраци в нея.
Не, това са пълни глупости!
Англичанинът бе напуснал старата си жена,
но бе напуснат от българката –
красива като всичко чуждо.
На нейно име регистрирал всичко останало за по-сигурно.
Сърцето не може да построи нищо,
нито да разруши каквото и да е.
Дали си вярва?
Сега първата им работа бе да отворят прозорците
въпреки комарите.
Той излезе да набере някакви бурени
за вазите и за купите със салата.
Когато стигна до плевнята
с паднал покрив,
видя как една бреза се е врязала
в разсипаните камъни
и в главата му просветна гледка от детството:
ден с надвиснало небе и
въглища, прибрани за по-бързо
в сеното.
Стихотворението е включено в новата поетична книга на Йордан Ефтимов – „Сърцето не е създател“ (Смол стейшънс прес, 2013 г.) – чиято премиера е насрочена за 26-и март (вторник), в СГХГ, с начало в 18 часа…
