Изправен внезапно
сред тишината на съня
изскачам в коридора
и съзирам себе си в огледалото
и всички мои сънища,
заплетени в танц около силуета ми
и чувам някой казва
в това огледало ще виждаш сънищата си
винаги, когато няма кой да запълни
липсите и празнотата
събуждам се изскачам в коридора
майка ми бърше огледалото
с влажна кърпа
усмихва ми се и казва
да се вижда по-добре
след това изчезва
и аз си давам сметка
че е оставила прахта на времето
и на собственото си тяло
по повърхността му
и вече нищо не се вижда
и преставам да сънувам
и преставам да се будя
Стихотворението е включено в книгата на Емануил А. Видински „Par Avion“ („Жанет 45“, 2011 г.).
Емануил А. Видински в „Кръстопът“.
Емануил А. Видински в „Dictum“.
