Вечер залепям непознати имена
на вратата на спалнята си
след това си лягам
със сдържано любопитство
под клепките
в очакване някоя нощ
да се разпознаеш
по името
и да влезеш
без да чукаш.
Любовта на чужд език
е като писането
изненадва ме на всеки
ъгъл около устните
който докосвам с пръсти
после потъвам в непознатото тяло
и схрусквам всички
чужди съгласни
с лекотата на смъртта.
присвива ме в слабините
там
където шепотът
се превръща в крясък
където болката не боли
където любовта оставя
знаци по кожата
където всичко е следствие
не причина
Стихотворенията са включени в книгата на Емануил А. Видински „Par Avion“ („Жанет 45“, 2011 г.).
Емануил А. Видински в „Кръстопът“.
Емануил А. Видински в „Dictum“.
