1.


тъй като някой ме пита „как сме“
множественото число
ме отпрати към визията
за масов гроб

не разбирам ужасената физиомия на археолога
нито нежността, с която пренася костите

не внимавахме във важното просто
и смелостта ни стигна за анонимност

2.


тъй като някой ме пита „как сме“
и гласът му бе топъл и внезапен

като пробване дебелината на леда
помислих си за китовете хванати в него,
за еднородната тъмнина и слабеещите тела.

После, знаеш, в един несвършващ ден
слънцето изтънява леда и отваря проходи.

Бели мечки дебнат до повърхността,
сключват челюсти, откъсват живи меса.

Повърхността е по-сериозното изпитание, отговарям.
ние не го издържахме.

3.


тъй като някой ме пита „как сме“
и въпросите обичайно ме изнервят

смених темата, разказвайки филм за Карл Маух,
който бях гледал наскоро, през една ветровита вечер.

За мен, казах, по-важна е
кръвта под пръснатия му череп,

траекторията от прозореца на таванската стая,
лудото крачене сред мебелите.

Доказаните или недоказани теории за изгубени легенди
остават в мъглата на политиката.

Надеждите и усилията са пренебрежими.
Не се намира нищо по-важно от края.

Близката във времето археология
е със стойността на връщане към нормалността.

4.


тъй като някой ме пита „как сме“
запалих цигара и казах

най-хубавото е третото дръпване
когато тютюнът се е разгорял
и тъмното превръща във въгленчета
ароматът тогава е влудяващ

като вода, навлизаща през току що отворила се пробойна в трюма

после – след покачването на нивото
всичко натежва и се накланя неизбежно,

но и тогава все още има надежда и радост

някой е слязъл с газов фенер
да провери състоянието на товара
пламъчето потрепва

пасажи ситни рибки
блещукаха, блещукаха в нахлуващата струя

5.


тъй като някой ме пита „как сме“
край окъсан афиш на „Момичето с перлената обица“
зазяпах се в следите на времето

валеше

над рамото ѝ друг предлагаше
уроци по пиано
и удари с пръчка по скованите пръсти

а от тъмния фон
мокро лице се подаваше

в друга колекция е това

наказваме ли,
когато пишем писмо
и езикът не ни е достатъчен

и когато получим писмо
с нечетливи думи?

6.


тъй като някой ме пита „как сме“
и локомотивна свирка погълна края на въпроса
казах

патосът не може да осмисли живота
не може да ме накара сутрин да стана
не може да раздвижи бръснарското ножче по бузите ми

патосът е студен
като нахлуване е
става и за напускане

патосът те пронизва
и те оставя на място

далече от времето е
и все повече се отдалечава

7.


тъй като някой ме пита „как сме“

и велосипедно колело с радостен звън
ни разплиска заедно с църквата, казиното и пощата
и в пръските умилителен смален свят отхвърча

и се завърна

казах
отраженията ни са несподелими

8.


тъй като някой ме пита „как сме“

а над кафяв шлифер
старец протегна шия
да провери за коли

идващи от провинции
глухи и слепи

където слънцето не залязва
а се прибира в крушка над масата
и времето като концепция отсъства изобщо

понечих да кажа –
на масата няма много неща

няколко забравени –

как забравени!, нали отбелязах – ни час, ни ден преминават!

фиби и книги
въображаем бюст на пруст

вместо това викнах „внимавай!„

9.


тъй като някой ме пита „как сме“
и така ме отпрати към тромава фраза
с лековати окончания

погледнах към двата
мръснобели архангела
край входа

друго едно
– случайно и нетърпеливо –
крило би било кавичка за тях

за мен какво?
лицата им в окаменял покой

покоя на намигащата покруса.









Иво Рафаилов в „Кръстопът“.