„Романът „Гравьор на сънища“ има три части, които за първи път се издават заедно – „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“ и „Последната рота на капитан Кок“.
Книгата разказва две истории едновременно: на жена с безброй мъже и на няколко мъже с една жена.
Сред лабиринти от време преминават Грейс, бивша циркова актриса с дъждовни очи и ментова кожа, колекционерите на напълно необходими неща Матео Плюшкин и Леополд Пушкин, майсторът на сребро Йосифидиус Йо, високият пътуващ магьосник Наско Х., тъмната му сянка Негро Хосе, Джорд Хоразиус, Джордж Закариън, джентълмените на обира Бастиан Херце Монтоливо и Елвер Баняга, малките светци под балконите на Валпарайсо, красивите прахосници на имена Даниеле Синсероса и Франк Стенли, неуморният изследовател на носталгията Лемуел Кардингтън Суифт, както и любовниците от черен пипер в ротата на капитан Кок.
Всички търсят земи, в които любовните истории не се разказват докрай, където истината има хиляди лица и всяко едно би могло да бъде както фалшиво, така и неустоимо вълнуващо, а щом е неустоимо и вълнуващо, то истината за него няма абсолютно никакво значение не само сега, но и никога, до самия свършек на дните, нещата и историите.”
Тази – и такава – история разказва анотацията на романа… а ние ви предлагаме разговор (на Валентин Дишев) с Александър Секулов за „Гравьор на сънища“ („Сиела“, 2013 г.):
(запис за АрсМедиа, част от който бе излъчен и в предаването за литература на БНР – Радио Благоевград „Страници“).
П.П. (или финална бележка на интервюиращия) Не вярвайте докрай на Александър Секулов, когато ви казва, че е в състояние да „реже съвсем безжалостно цели късове от възможните тълкувания“… Както всеки способен и на авторефлексия автор, знам от достоверен източник… ще го кажа така – и той се надява, че някой ще се взре в условието за възможност да бъде наснована канавата, върху която са положени трите части на „Гравьор на сънища“…
Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив.
Автор е на книгите с поезия „Седмо небе“ (1988), „Високо, над далечината“ (1997), „Възхитително и леко“ (2003) и „Карти и географии. Стихотворения и поеми“ (2010), както и на книгата с есета „Майсторът и камъните“ (1996), книгата с фрагменти „Високите каменни хълмове“ (2006), както и публицистичната „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона”. В био-библиографията му са вписани и „Колекционер на любовни изречения. Изящен роман“ (2007), „Малката светица и портокалите. История на изчезването“ (2009), „Островът“ (2011), „Господ слиза в Атина“ (2012), автор е и на пиесата “Светли хотелски стаи” (2005).През юни 2013 г. в книжарниците вече можеше да бъде намерена и „Гравьор на сънища“.
