Понеже частите на тялото не са направени да пасват,
ако дъждът отмие съзвездията по гърба ти,
няма да си ти.
Не мисля, че ще те позная
ако ти се счупи зъб.
Ако изгубиш мигла,
образът ти ще се пръсне на парчета
като луна,
изпусната при танц.
Когато търся тялото ти
в тъмното,
събирам в шепи
прашинките натрупани в леглото.
Това,
ако не е закуската,
със сигурност си ти.
* – Стихотворението е от новата книга с поезия на Яна Пункина – „Частите на тялото“ („Ерго“, 2013)…
А в „Кръстопът“ можете да намерите и електронен вариант на нейната дебютна книга – „Пауза“, издадена от „АРС“ (2010 г.).
