Очите на нещата ме преследват и
както се очертава ще си
бъда виновен и през следващото мъгливо столетие
за това че дъждът е киселинен ще съм виновен
за това че се казвам терорист и расист и
болен от рак и
наркоман и проститутка и беден ще съм виновен
за това че не се казвам леонардодавинчи ще съм виновен
за това че продавам пушки но вече далеч не само за
красиви дрънкулки а и за животи ще съм виновен
за това че плесенясвам собствения кладенец и общите
морета и въздуха мухлясвам ще съм виновен
за това че престанах да различавам млечните пътища
по небетата и по ръцете на обичните ще съм виновен
за това че се радвам когато мечката играе хоро в двора
на комшията ще съм виновен
смекчаващо ли е вината обстоятелство
че за малко работи не съм виновен
ако е смекчаващо свалете примката от мен виновния и
ме прогонете в безкрая като прокълната мъглявина
която ще е двойно по-виновна защото никога не ще се
сети да се понапъне и да си измисли слънце
Заглавието на публикацията е редакционно. Стихотворението е от новата книга на Методи Джонев – „Третият закон на Нютон“ (Издателска къща „Огледало“, ноември 2013 г.)…
