***
твърде светло за да е вечер
твърде тъмно за да събуди
желанието за утро
земята е мокро куче
отръскващо бълхите си
***
за пръв път
от толкова години седим –
аз майка ми и баща ми
и вечеряме заедно и
не сме пуснали телевизора и не
забелязваме това
говорим си
истински
за един човек
и едно погребение
***
стоим
всички еднакви
те по-еднакви
от мен
децата им
се спускат по пързалката
***
когато облъхне – а то
ще облъхне –
нас, вие
и вас
ще държим на себе си,
себе си ще държим;
ще се държим
един друг.
ала твърде късно.
* – заглавието на публикацията е редакционно…
