Иван Ланджев: Мисли през сушав сезон

Публикувано от на май 1, 2014 в 11:59 pm.


Има и такова остаряване:
житейският опит намалява с годините.
Погледът се избистря, но не от мъдрост,
а от невежество,
чисто като витрина.
Достолепие е произволна дума
от никога неотварян речник.
Не може да се каже за походката ти.

Изобщо, малко може да се каже.
Гърбът е видимо превит,
но е такъв отдавна. Не е от сега и
не заради тежест – в някакъв момент
решил си да постъпиш по-практично.
Никой не те вини.

Ти притежаваше автомобил.
Читател бе на сутрешната преса
и не беше меломан.
Днес имаш точно три истории,
но все разказваш тая
за пияните руснаци.
Не си забравял да гласуваш.
Все по-рядко разпознаваш дъщеря си.
Четеш една и съща книга
за народна медицина,
опитваш се да размотаваш лодкаря.
И никой не те вини.

Но смъртта е най-малкият
ти проблем тази седмица.
Да, ще те споходи:
като всичко останало,
което не те промени.
Само че преди да дойде тя,
ще те погали по главата
онази толкова по-страшна мисъл:

че ти май нямаш
никакво оправдание.

Стихотворението е от новата книга с поезия на Иван Ланджев – „Ние според мансардата” („Жанет 45″), чиято премиера в София ще бъде на 7 май 2014 г., от 19:00 часа, в театралната зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ (бул. „Цар освободител“ № 15)


Иван Ланджев



   Иван Ланджев в „Кръстопът“.
   Иван Ланджев в DICTUM.

2 коментара за “Иван Ланджев: Мисли през сушав сезон”