Писането на поезия – това е самата граница
на желанието,
подир което тя набъбва, но никога
не го достига.

Поезията – ще я позная по това, че
превръща желанието в празнота.

Това стихотворение – то също
е само границата между две пространства
на собственото си отсъствие.

Това, което е било преди появата си,
и онова,
което ще бъде подир себе си.

Стихотворението е част от книгата на Пламен Антов „Тотемът на вълка. Неполитическото”, удостоена с наградите „Дъбът на Пенчо” (2013 г.) и „Национална литературна награда „Биньо Иванов“ – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” (2014).

  Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията: „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006) и ст. н. с. ІІ ст. (2009).
  Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.
  Член на Сдружение на българските писатели.
  Автор е на монографиите „Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика” (София: Просвета, 2009) и „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно” (Пловдив: Жанет-45, 2010), на книгите с поезия: „Разпадащото се момче” (след спечелване на конкурс; първа награда за дебютна поезия на ИК „Пан“, 1993), „Неандерталецът” (1995) , „Венеция” (1997), „Сантиментална география” (София: ПАН, 2000), „Америките ни“ (2002), „Лисабон или Краят на поезията” (Жанет-45) „Тотемът на вълка. Неполитическото” (София: Small Station Press, 2013), удостоена с наградите „Дъбът на Пенчо” (2013 г.) и „Национална литературна награда “Биньо Иванов” – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” (2014 г.); както и на книгите с проза – „Бягството на заека“ (разкази, 1996) и „Граници на забавяне“ (разкази, Пловдив: Жанет-45, 2013).