изпразних джобовете си
бяха пълни с
тишина
от онази тишина
която живее
в книгите
целува очите ти
четящи я
ближе устните ти
готови
да я одумат
тишината която те обича
бавно – продължително
и когато думите нахълтат
тя ти се усмихва
разбиращо
Вангел Имреоров в „Кръстопът”.
юли 18th, 2015 at 0:55
[…] *** (Изпразних джобовете си…) Георги Костадинов: […]