Усещам как
ще се чуе звук от скъсано жило.
Ще се отвори устата ми.
Езикът ще се спусне надолу.
И после…
Не знам.
Ще разговарям с ботушите си
и уличните кучета.
Мисълта лъкатушещо
ще се разлее на ветрило.
Ще стана каничка кафе,
полуразлята върху вятъра –
сюрреалистичен отпечатък
за онзи, който е опитал да прескочи
непосилна му височина.
Ще се превърна в паметник обществен,
жив.
Ще сочат майки – „Ей това се случва,
ако много питаш!”.
юли 8th, 2015 at 19:10
[…] Обществен пример […]
юли 19th, 2015 at 9:02
[…] Обществен пример […]