Иво Рафаилов: възрастна двойка до скалите

Публикувано от на септември 9, 2014 в 8:22 am.


преминали са седемдесетте с бавни загребвания
в плитчините, където сега топят крака.
Нито нейната невярност, нито неговите досадни навици
на усамотяване са успели да ги увлекат в дълбочината –
в тази на отчаянието от близостта или в разстоянието към хоризонта.
А вече и костите не биха издържали такова пътуване –
сега то би било без начало, без август, без император, без свечеряване
и въобще без край. Може би камъните зад гърба ги удържат?
Все едно. Наистина все едно, защото отпред са леките,
еднакви вълни на вътрешността – там е млякото сутрин
и петната от чаша по масата, там е открехнатият прозорец,
край който минава котка с улов в уста,
там е излягането върху дюшека,
белязал телата им, сега сякаш сами пълни с пух и пера.



Иво Рафаилов




Иво Рафаилов в „Кръстопът“.
Иво Рафаилов в DICTUM.

2 коментара за “Иво Рафаилов: възрастна двойка до скалите”