преминали са седемдесетте с бавни загребвания
в плитчините, където сега топят крака.
Нито нейната невярност, нито неговите досадни навици
на усамотяване са успели да ги увлекат в дълбочината –
в тази на отчаянието от близостта или в разстоянието към хоризонта.
А вече и костите не биха издържали такова пътуване –
сега то би било без начало, без август, без император, без свечеряване
и въобще без край. Може би камъните зад гърба ги удържат?
Все едно. Наистина все едно, защото отпред са леките,
еднакви вълни на вътрешността – там е млякото сутрин
и петната от чаша по масата, там е открехнатият прозорец,
край който минава котка с улов в уста,
там е излягането върху дюшека,
белязал телата им, сега сякаш сами пълни с пух и пера.
юли 12th, 2015 at 1:14
[…] възрастна двойка до скалите […]
юли 21st, 2015 at 19:41
[…] възрастна двойка до скалите […]