Авторски текстове (ЛФ)

Георги Рупчев: Отдалечаване на въздуха

Публикувано от на септември 2, 2014 в 6:43 pm.


Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани –
звук след звук от невидими църкви
и вървяхме из дългия град запотени, замаяни,
нито живи, ни мъртви.

Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше
предвечерния въздух, заблъскан от тебе,
и се спряхме на моста, и право насреща ни
се задаваше погребение.

Те се точеха с празни лица, свити в трескава жега,
преминаваха, после изчезваха тихо в завоя
и оставахме ние, и дишахме сухо и стегнато
непознати отново.

А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си.



Днес Георги Рупчев щеше да навърши 57 години… Тази година се навършват и 25 години от публикуването на „Смъртта“ на Тибалт – поемата, променила много българската поезия, променила поети и четящи (това е и формалният повод 2014 г. в почетния лист на Национална литературна награда „Памет“ да бъде посветена на паметта за Гeорги Рупчев. Причината… Причината е ясна и категорична – Георги Рупчев е едно от най-светлите, най-вдъхновените, най-истинските лица на съвременната българска поезия… Е.)


Георги Рупчев в „Кръстопът“.
Георги Рупчев в DICTUM.

С благодарност към Валентина Рупчева за отстъпените безвъзмездно права за публикация.

1 коментар за “Георги Рупчев: Отдалечаване на въздуха”