Авторски текстове (ЛФ)

Амелия Личева: *** (има езици)

Публикувано от на септември 28, 2014 в 12:25 pm.


има езици,
които обичат
да милват
и да прегръщат,
чувам ласката
в мекотата,
с която звучат,
усещам я
в многото умалителни,
с които на португалски,
на гръцки,
че и на италиански
говори гласът

има езици,
които обичат
да демонстрират
студ и скованост,
за които
дистанцията
е мечта
и в които гласът
сече
и те кара
да станеш
като марионетка
да поемеш
с неговия ритъм…
на немски
така ми звучи

има езици,
с които си свикнал,
защото са родни
и които забравяш
и да обичаш,
и да не обичаш,
и да чуваш,
и да не чуваш,
в които
все ти е равно
и скучно…
и ги занемаряваш,
и не усещаш
как
ако не настигаш това,
което си казал
употребата на света
по правила
си отива


Стихотворението е включено в книгата на Амелия Личева „Трябва да се види“ („Сонм“, 2013 г.).


Амелия Личева





  Амелия Личева в „Кръстопът“.
  Амелия Личева в DICTUM.

1 коментар за “Амелия Личева: *** (има езици)”