Авторски текстове (ЛФ)

Амелия Личева: спомени

Публикувано от на април 23, 2013 в 2:47 pm.

отказвам…
да ям
сандвич с рокфор,
защото си бях изпекла
за вечеря
в деня,
в който за първи път разбрах
как идва смъртта,
да купя евтин френски парфюм
от марката evasion,
защото той беше
последният лукс,
който баба ми си позволи,
когато се опитваше да вдъхне живот
през ароматите на смъртта,
да се обличам в бяло,
защото то е нахално
и през него
наднича предизвикателството,
че си невинен и защитен,
и разбира се
да гледам снимки на хора,
които вече ги няма,
да чета стари картички и писма,
които се разпадат в ръцете ми,
да влизам в стари къщи,
да се качвам по тавани,
да слизам в мазета…

отказвам да си спомням
намразвам конкретни предмети
избягвам повтарящи се ситуации

позволявам на света
да се стесни


Стихотворението е включено в книгата на Амелия Личева „Трябва да се види“ („Сонм“, 2013 г.).


Амелия Личева  Амелия Личева е автор на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992 г.), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997 г.), „Азбуки“ (2002 г.), „Моите Европи“ (2006 г.). Нейни стихове са превеждани на английски, немски, испански, словашки, полски, унгарски, сръбски, руски… Тя е и литературовед, литературен критик и публицист. Преподава „Теория на литературата“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор е в „Литературен вестник“. Автор е и на книгите „Истории на гласа“ (2002 г.), „Теория на литературата“ (в съавторство с Евгения Панчева и Миряна Янакиева, 2005 г.), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) и „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева, 2012 г.).
  Амелия Личева в DICTUM.
  Амелия Личева в „Кръстопът“.

2 коментара за “Амелия Личева: спомени”