Спирам.
Спирам да пиша,
както спира кръвта –
неусетно, беззвучно,
река с инфаркт посред лято,
побъркан часовник
със сутрешни херпеси.
Азимутите на света ми
окаяно са объркани,
газя само студенокръвни стърнища.
Ляга сланата след мене –
бяла и безутешна точка.
Стихотворението е включено и в книгата на Димитър Събов „Бутик за смърт” (издадена от „АРС“).
юли 11th, 2015 at 10:42
[…] *** (Спирам) Има Емануил А. Видински: […]