Въздухът е затворен, застоял и напрегнат.
Заема по-голямата част от платното,
подхожда студена интензивна боя.
Масата е кръгла, покривката ѝ чиста.
Най-светло е по ръбовете на плоскостта,
гънките са сенки, а в гладкото цветът е истинският.
Човекът гледа надолу и всъщност очите не се виждат.
И без това те са най-трудни за изпълнение.
Държи плод – по-малък от ръката му.
Може да се предположи, че е взет
от фруктиерата, която е на открито.
Има и неразрязан хляб, и други непокътнати храни.
Знае се, че коричката на всяко нещо
е по-изпечена и по-тъмна от сърцевината.
Човекът е сам и масата му не е трапеза.
Други изразителни детайли няма,
останалото е фон без прозорец.

* - Стихотворението е публикувано през ноември 2007 г. във “Форум за литература и хора “Глоси” и през март 2008 г. в електронно списание “LiterNet”.

      Данка Калчева е родена на 08.08.1976 година в Стара Загора. Завършила е специалност “Теология” в Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Продължава обучението си в магистърска програма “Историческо и практическо богословие” в същия университет. Публикува от ученическите си години. Автор на стихосбирките “Усмихни се, слънце” (1995) и “Помня Едем” (2008).

Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

1. Данка Калчева: Градски следобед
2. Данка Калчева: Зелено*
3. Филип Кабакян: Човекът от часовниковата кула
4. Аксиния Михайлова: Други са
5. Иво Рафаилов: Натюрморт с ангел