… Друга форма на трансмутация беше самомумифицирането. Тялото – по причини, известни само на Него – спираше да приема храна и течности. Отказваше се от всичко и повръщаше веднага всичко. Не желаеше да преработва и усвоява каквото и да било.
  Арсений беше наблюдавал това явление при една млада жена, която в продължение на повече от 90 дни не беше слагала нищо в устата си. Нито храна, нито вода. Защото не можеше. Повръщаше го веднага. Поддържаха я жива чрез вливания на глюкоза, рингер и физиологичен разтвор венозно. После вените ѝ колабираха, нямаше нито една здрава. След третия месец тя вече повръщаше само кръв.
   О’хара го беше извикал, за да бъде свидетел на този случай.
   … тази жена ще умре, О’хара…
  … тя няма да умре, Арсений; всичките ѝ единайсет тела са в цветущо здраве; остана последното, физическото, то се променя на клетъчна основа, т.е. всецяло…
   … аз виждам само скелет, покрит с кожа и две очи…
  … това е достатъчно, драги; метаморфозата е към края си; след което това същество вече ще бъде и физически чисто; здраво…
  … съмнявам се, че всички човеци могат да стигнат до това състояние; да издържат този процес…
  … правилно, Арсений; човешките индивиди трябва да започнат съзнателно да чистят, да оздравяват всичките си дванайсет тела; този е само последният етап, заключителният…
  След третия месец жената бе заспала. Дълбок сън в продължение на 72 часа. Когато се събуди не помнеше нищо.
   Не повръщаше.
   И веднага бе поискала да яде, защото чувствала „космически глад”, по собствените ѝ думи.
 Промяната вече беше видима. Проявяваше се на различни места по планетата и под различни форми.
  Като свободни хора, без да се съпротивляват или страхуват, човеците трябваше да позволят на тази промяна да се случва.Само така щяха да получат всичко, към което се стремяха.
  Арсений не сподели с Кабдрашид, но знаеше, че основният въпрос сега беше как да се излезе от съня.
  Не, не този сън на тези болни от казахстанското село или на живата мумия, а Сънят, в който битуваше тази Сфера.
  Нужно беше да се започне с развитието на осъзнаването. Човек трябваше да стане по-буден, по-внимателен и бдителен. Така се разширяваше съзнанието.
  … аз и Баща ми едно сме, беше казал Божият Син.
  Той беше толкова голям, колкото беше и Цялото съществуване.
  Арсений си спомни и Мансур, който веднъж му беше казал същото с кротка усмивка… Ана-ел-Хак…
   Аз съм Истината.
  Трудна задача беше обикновените човеци да разширят съзнанието си. Най-нисшите от тях прибягваха до опиатите. В тези вещества имаше голяма привлекателност, защото по химически път принуждаваха съзнанието да стане малко по-обширно, отколкото беше. Но разбира се това беше изкуствено постигнат ефект, беше фалшиво, случваше се насила и не биваше да се прави.
  Освен всичко останало – беше химия,т.е. нямаше никаква връзка, а и никаква работа при човешката духовност.
 Арсений беше свидетел от „първа бойна линия” на етапите, през които бе минавало човечеството и различните средства за връзка и комуникация, които бе изобретило.
  От телепатията и пирамидите в най-древните земни времена, през папирусите с йероглифи и знаци, телеграфа, телефона, морзовата азбука, та чак до електронните имейли, sms-ите и видеовръзките в реално време.
  Арсений харесваше Интернет. Световната мрежа беше мрежа в истинския смисъл на думата. Улавяше всичко и всички в тази материална нисша Сфера.







  Нели Лишковска в „Кръстопът“.

Бел. ред.: в „Кръстопът” можете да прочетете и други откъси от бъдещия нов роман на Нели Лишковска.