Авторски текстове (ЛФ)

Никола Петров: Нощта и навикът

Публикувано от на декември 18, 2014 в 8:18 pm.


И градът угасва с часове
и наоколо угасва град
и фенери се въздигат сякаш нищо
и тунели гъгнат
и прозорци мигат
и пропукват честоти
и баща ми се прибира сякаш нищо
и почуква с пръст по чашата си както приживе
и отново цяла нощ говорим и мълчим
и знаеш ли баща ми пратили са сонди чак до края на планетите
и отново не говорим нищо лично
и мълчанието е повече от всичко друго взето заедно
и навикът е победил живота
и отново се събуждам както в първото събуждане
безпомощен/неясен до извън контурите си
и отвън е сякаш нищо



Никола Петров





  Никола Петров в „Кръстопът“.
  Никола Петров в DICTUM.

1 коментар за “Никола Петров: Нощта и навикът”