ще
ще раздробя сянката си
на прашинки
ще намеря нови начини
да отсъствам
ще забравя паметта си и
изпразня редовете
след теб.
меланхолия
това небе
птици кацат по тънките конци
реки пълнят шепите на непознати
и тази тъжна къща, където
времето се топи
в главата ми.
отвори окото
напълни го със светлина
излез навън
излез навън
в себе си живееш
като счупена камбана
с прехапан език
като котка без опашка
танцуваш срещу
вятъра
излез!
***
ще сложиш думи
във въздуха.
защо
ще изпариш тишината?
научи се да сънуваш преди да спиш.
Вангел Имреоров в „Кръстопът”.
юли 15th, 2015 at 23:25
[…] х4 […]